Имоти с 360° видео тур
English 
Deutsch 
Polski 
Русский 
Статия в expert.bg:Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
04.04.2023
Expert.bg
Цените на жилищата в Европейския съюз свиват наполовина годишния си ръст през последното тримесечие на 2022 година. Рязкото забавяне на растежа се дължи на масов спад в цените на жилищата в ЕС на тримесечна база – тенденция, която се отчита в цели 15 страни от общността. Средното понижение на цените в ЕС на тримесечна база е най-драстичното от приблизително 14 години насам, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
България засега не попада сред тези страни, тъй като цените у нас записват минимален ръст от 0.4% през последното тримесечие на миналата година спрямо предходния тримесечен период. На годишна база обаче, България остава сред страните в ЕС с най-сериозно поскъпване на жилищата.
През последното тримесечие на тази година цените на жилищата в ЕС нарастват със средно 7.3% на годишна база, което е приблизително два пъти по-нисък темп спрямо предходното тримесечие, когато годишният растеж достигаше 7.3%. Конкретно за еврозоната цените нарастват с 2.9% на годишна база, спрямо ръст от 6.6% през предходното тримесечие.
Продажбите на жилища у нас намаляват
На тримесечна база обаче, цените на жилищата в ЕС намаляват със средно 1.5% спрямо предходното тримесечие – нещо, което се случва за първи път през тази година. За сравнение, цените на жилищата в ЕС записаха среден ръст от 2%, 2.3% и 0.7% съответно за първите три тримесечие на миналата 2022 година. Тримесечният спад в ЕС е най-резкия от първото тримесечие на 2009 година насам, когато бе отчетено понижение от 1.9% на тримесечна база.
Конкретно в еврозоната, цените на жилищата падат с 1.7% на тримесечна база в края на миналата година. Това е най-големият спад на тримесечна база от четвъртото тримесечие на 2008 година насам, когато също бе регистриран спад от 1.7%.
Страните с най-висок годишен ръст на цените на жилищата в ЕС през последното тримесечие на миналата година са Хърватия (+17.3%), Естония (+16.9%), Унгария (+16.5%), Литва (+16%), България (+13.4%), Португалия и Словения (по +11.3%). Така България се нарежда на пето място в ЕС по най-висок годишен ръст на цените на жилищата. Все пак годишният темп на растеж у нас се забавя, както в повечето европейски страни, спрямо отчетеният ръст от 15.6% през третото тримесечие на 2022 година.
Цените на жилищата падат в почти цяла Европа
Спад на годишна база в цените на жилищата се отчита в четири държави от ЕС. Това са Дания (-6.5%), Швеция (-3.7%), Германия (-3.6%) и Финландия (-2.3%).
На тримесечна база ситуацията в ЕС изглежда доста по-различна. Понижение в цените на жилищата на тримесечна база се наблюдава в цели 15 страни. Най-осезаем спад се отчита в Дания (-6.5%), Германия (-5%), Кипър (-4%), Швеция (-3.6%), Финландия (-3.4%), Нидерландия (-2.6%), Чехия (-2.2%), Унгария (-2%) и Люксембург (-1.4%). Понижението в останалите страни е под 1% на тримесечна база, като сред тях попадат още Белгия, Испания, Франция, Латвия, Австрия и Словакия.
Апартаментите в София: Двойна разлика в цената между най-евтините и най-скъпите
Въпреки, че у нас се отчита тримесечен ръст от 0.4% (спрямо ръст от 4.1% през предходното тримесечие), данните на Националния статистически институт показаха, че средните цени на жилищата в София – най-големият имотен пазар у нас, намаляват с 2.5% на тримесечна база в края на 2022 година. Това се случва за първи път от второто тримесечие на 2021 година. На годишна база цените в София отчитат скок от 14% през последното тримесечие на миналата година, след годишен ръст от 18.6%, отчетен през предходното трето тримесечие на същата година.
Страните с най-висок ръст в цените на жилищата в ЕС на тримесечна база в края на миналата година са Хърватия (+4.7%), Румъния (+2.5%) и Литва (+1.9%).
Вижте всички имоти за продажба в София!
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.